Стинг е един от изпълнителите, които се радват неизменно на отличен прием в България, независимо колко пъти идват. Шестото гостуване на британеца (и пето, организирано от “София мюзик ентърпрайзис”) бе доказателство за това. Най-голямата зала у нас – “Арена Армеец”, се пръскаше отново по шевовете, както и предишния път през 2017 г.
Публиката (включваща и доста фенове от съседни държави) знаеше, че Стинг е на турне за представяне на колекцията си от най-добри хитове – My Songs, което бе идеално за нея. Предвид съвместния и доста странен експеримент с Шаги, който бе представен миналото лято в Античния театър в Пловдив (б.р. – Стинг все пак напомни в събота вечер за това си залитане с парчето Waiting for the Break of Day).
Извън това в залата нямаше разочаровани. След интересния подгряващ сет от изпълнителката Чинчила, последва наистина “каймакът” от Стинг. Ретроспективна разходка из над 40-годишната му кариера, включваща парчета от ерата “Полис”, като се започне от откриващата Message in a Bottle, та се стигне до петте му песни на бис – Can’t Stand Losing You, King of Pain, Demolition Man, Every Breath You Take и Next to You. Публиката чакаше и бижутата му от соловата кариера. И си ги получи – Englishman in New York, Fields of Gold, Fragile… Вмъкната бе и позабравената Seven Days (1992 г.). Но кулминациите сякаш бяха изпълненията на Shape of My Heart и Desert Rose.
При това Стинг бе в отлична форма – в самото начало на турнето си – зареден и с настроение от положителните вибрации, които винаги получава в България. Човешките сетива обаче не се засищат лесно. И след второто излизане на бис въодушевените фенове продължиха да искат още и още от песните му. Е, все пак бе сложен край, но разочаровани от това нямаше. Нека остане нещо и за следващия път.
