В студената съботна вечер на 7 декември столичната “Арена Армеец” посрещна една от най-обичаните в България рок банди DEEP PURPLE . И въпреки че последното ѝ гостуване у нас беше едва преди около две години в същата зала, като част от едно и също турне и дори с една и съща подгряваща група като снощи, на концерта отново присъстваха около 15 000 зрители. Говорили сме не един и два пъти за легендарния статус на DEEP PURPLE в България, затова няма да се повтаряме.
Няма и да пророкуваме дали “The Long Goodbye Tour” наистина ще е последното турне на групата (нещо, което всъщност никой от членовете ѝ не е потвърждавал) и снощи ли видяхме Ian Gillan и компания за последен път на живо в България. В крайна сметка дори и да не е така и някога в бъдещето отново видим групата у нас, то от това феновете със сигурност само ще спечелят. И със сигурност отново хиляди хора ще отидат да видят любимците си. Защото DEEP PURPLE не е просто популярна група за българските рок феновете. За голяма част от тях тя е нещо като религия.
Точно както и при предишното гостуване на PURPLE по тези географски ширини, първи на сцената се качиха канадците от MONSTER TRUCK. И отново, както и тогава, придошлото множество получи ударна доза седемдесетарски хард-рок, създаден в последните десетина години. Четиримата музиканти знаят как да вдигнат градуса на настроението и феновете пред сцената най-добре усетиха това още от първата изпълнена композиция – “Don’t Tell Me How to Live”. Jeremy Widerman “налагаше” публиката с тежки китарни рифове, докато леко дрезгавият глас на вокалиста и басист Jon Harvey изпълваше всяко кътче от залата.
DEEP PURPLE
На сцената вилняха още Steve Kiely (барабани) и Brandon Bliss (клавишни – този път и той се чуваше ясно, за разлика от 2017-а), а в средата на своя сет MONSTER TRUCK представиха две чисто нови композиции – “Love and Time” и “Fuzz Mountain”, които вероятно ще са част от предстоящ да излезе техен нов албум. Сетът на MONSTER TRUCK продължи около 50 минути и завърши с най-известната им композиция – “The Lion”. Групата за втори път оставя повече от чудесни впечатления у феновете тук и няма да е никак лошо, ако в бъдеще четиримата музиканти наминат насам и по време на някое от самостоятелните си европейски турнета, за да може българската публика да се наслади и на тяхно пълноценно шоу.
Ако има някаква основна разлика между снощния концерт и онзи от 2017-а, то това беше фактът, че този път DEEP PURPLE не представяха нов албум (такъв все пак ще има, но той ще излезе на музикалния пазар по някое време догодина). Това от своя страна позволи сетлистът им да бъде изпълнен основно с класически за групата композиции, всяка една от които се е превърнала с течение на времето в учебник по хард-рок. Пет песни от изключителния албум “Machine Head” и по една от “In Rock”, “Fireball”, “Perfect Strangers” и “Purpendicular” – за какво повече може да мечтае един фен на DEEP PURPLE?
DEEP PURPLE
Е, ясно е за какво, но Jon Lord за жалост си отиде от този свят, а Ritchie Blackmore едва ли отново ще бъде съставна част от групата. За радост на всички обаче, Don Airey и Steve Morse си вършат работата на ниво и класиките от златния период на бандата звучат добре и днес. Ударното начало бе дадено с “Highway Star”, като паузи между първите няколко песни почти нямаше и музикантите преминаха скоростно през “Pictures of Home”, “Bloodsucker” и “Demon’s Eye”, всяка от които подкани зрителите да припяват на Ian Gillan. Тази вечер “Арена Армеец” беше приютила хора от поне три поколения. Набори на музикантите, както и техни деца, че дори и внуци, заедно пееха и се наслаждаваха на любими свои мелодии, но като цяло публиката бе по-скоро статична.
Българските PURPLE-маниаци трябваше да чакат чак до осмия концерт на групата у нас (да, точно толкова станаха изявите на бандата в София, Каварна и Пловдив), за да чуят “Sometimes I Feel Like Screaming”. Личеше си, че припевът на тази иначе чудесна песен, днес вече не е лесен за изпълнение от страна на Gillan. Ако трябва да сме честни, това не важи само за нея, а и за повечето композиции от седемдесетарския период на групата. Времето безмилостно си казва думата – 74 години не са никак малко и фактът, че Gillan е все още на сцена и продължава да пее, сам по себе си е достоен за уважение. “Sometimes I Feel Like Screaming” се открои с чудесното китарно соло на Steve Morse, като мелодията постепенно преля в “Uncommon Man”. Тя, заедно с “Time for Bedlam”, се оказаха единствените по-нови композиции, които прозвучаха в “Арена Армеец”.
DEEP PURPLE
Надсвирването между клавир, китара и хармоника в “Lazy” винаги си е заслужавало да се види и чуе на живо, а оттук до края на вечерта публиката се наслади на едни от най-известните песни от дискографията на DEEP PURPLE. Don Airey за пореден път ни показа музикалните си умения (не че някой може да има някакви съмнения относно професионалните качества на човек, свирил с групи и изпълнители като Gary Moore, Ozzy Osbourne, BLACK SABBATH, WHITESNAKE, RAINBOW, Brian May и кой ли още не), представяйки клавирно соло изпълнение, с елементи от фолклорната “Ерген деда”, включена в трилогията “Мистерията на българските гласове”, както и “Шаро и първия сняг”, по Александър Райчев.
“Perfect Strangers”
До какво може да доведе всичко това? До началото на “Perfect Strangers”, разбира се. “Come on, let’s go Space Truckin’!” крещеше цялата зала минути по-късно, а на “Smoke on the Water”, както винаги се случва в България, Ian Gillan можеше и изобщо да не пее. Кратка пауза, за да могат и група, и публика да поемат глътка въздух, предшестваше задължителния бис, който като че ли е винаги един и същ при DEEP PURPLE.
В края на “Hush” дойде време и Roger Glover да изпълни кратко соло на бас, а “Black Night” сложи точка на поредното гостуване на Gillan, Paice, Morse, Airey и Glover в България. До края на 2019-а групата има още две изяви – в Унгария и Румъния. За догодина обаче, вече има обявени около 40 нови концерти из цяла Европа. Първите два от тях ще се състоят в началото на месец юни, в съседните ни Турция и Гърция. Дали пък покрай тях DEEP PURPLE няма да ни дойдат отново на гости? Предстои да разберем.
ето и какво изпълниха двете групи в “Арена Армеец”, на 7 декември, 2019 г.:
MONSTER TRUCK:
01. Dоn’t Tell Me How to Live
02. Old Train
03. She’s a Witch
04. Love and Time
05. Fuzz Mountain
06. For the Sun
07. New Soul
08. Sweet Mountain River
09. The LiоnDEEP PURPLE:
— Intro: Mars, the Bringer of War (Gustav Holst song)
01. Highwаy Star (Machine Head ’72)
02. Pictures of Home (Machine Head ’72)
03. Bloodsucker (In Rock ’70)
04. Demon’s Eye (Fireball ’71)
05. Sometimes I Feel Like Screaming (Purpendicular ’96)
06. Uncommon Man (Now What?! ’13)
07. Lazy (Machine Head ’72)
08. Time for Bedlam (inFinite ’17)
— Don Airey keyboard solo
09. Perfect Strangers (Perfect Strangers ’84)
10. Space Truckin’ (Machine Head ’72)
11. Smoke on the Water (Machine Head ’72)
Бис:
12. Hush (Joe South cover) (Shades of Deep Purple ’68)
— Roger Glover bass solo
13. Blаck Night (’70)
