Roger Waters заведе 15 000 българи на пътешествие до Обратната страна на Луната

Roger Waters

След като през 2013-а Roger Waters  събори Стената в държава, в която по принцип стени доста трудно падат. Гениалният композитор, текстописец, певец и басист реши да ни дойде отново на гости. Това се случи на 04 май 2018 в зала “Арена Армеец”, когато около 15 000 човека се насладиха на страхотно шоу. Чист и балансиран звук и великолепна музика. За разлика от предишното си гостуване у нас, когато Waters ни представи “само” албума “The Wall”. Този път зрителите имаха удоволствието да се потопят още по-дълбоко във флойдски води. Наслаждавайки се на най-доброто от музикалните шедьоври “The Dark Side of the Moon”, “Wish You Were Here” и “Animals”. Е, “The Wall” също не бе подминат, разбира се, както и новата студийна творба на Waters “Is This the Life We Really Want” (първа за него от цели 25 години).

КОЛЕКЦИЯ ВИДЕО КЛИПОВЕ ОТ КОНЦЕРТА НА Roger Waters в Арена Армеец София 04 май 2018

Предвид събитията в световен мащаб през последните десетина години, беше лесно да се предположи какво ще ни представи от сцената и от екраните Roger. Вплетено в любимите ни композиции: силни антивоенни и анти-Тръмп послания. Изненади в това отношение нямаше. Началото на концерта бе точно в 20:30 ч., когато със “Speak to Me” и “Breath” се впускаме в кратко космическо пътешествие. Благодарение на огромния екран се реем из безкрайния Космос и приближаваме планетата Земя. На сцената виждаме десет музиканти (заедно с Waters), които в продължение на около два часа и половина ще ни представят по един изключителен начин немалка част от творчеството на PINK FLOYD. Прави впечатление, че групата на Waters е в силно променен състав в сравнение с предишното му гостуване у нас. Всъщност, като изключим Dave Kilminster (соло китара, беквокали) и Jon Caryn (пиано, клавир, китари, основни и беквокали), всички останали музиканти бяха нови.

Зад барабаните видяхме Joey Waronker (Beck, R.E.M.), Bo Koster ни показа клавирните си умения, Ian Ritchie, който помним като продуцент на албума на Waters “Radio K.A.O.S.”, се изяви като саксофонист, беквокалите бяха поверени на Jess Wolfe и Holly Laesig, Gus Seyffert (THE BLACK KEYS) свири на китара, бас и клавишни, а Jonathan Wilson представи част от китарните партии и изпя някои от основните вокали. Кацаме на земята, но не къде да е, а точно пред “Battersea Power Station”, в югозападен Лондон. Електроцентралата, която познаваме от обложката на албума “Animals”, леко ни подвежда.

Все още е рано за този албум. Ред е на “One of These Days” (единствената изсвирена композиция от “Meddle”), а с нея идват и психеделичните картини, които се прожектират на екрана. Случайни хора сред публиката няма и всеки дошъл е наясно, че това няма да е просто поредният концерт. Изпълненията на Waters можем да характеризираме като аудио-визуален взрив, а самият музикант знае много добре какво трябва да направи, за да изуми публиката. “Time” (с първото от няколкото качествени сола, които чухме от Kilminster), “Breath (Reprise)” и “The Great Gig in the Sky” (интересно включване на беквокалистките Jess и Holly) отново ни пращат на онази, така любима ни, Обратна страна на луната (There is no Dark side of the moon really. Matter of fact it’s all dark).

До този момент публиката вече бе чула половината от един от най-великите албуми изобщо в световен мащаб (“нищо и никакви” 937 седмици в най-престижната класация “Billboard 200” и “едва” около 45 милиона продадени копия), а до края на концерта щеше да го чуе и почти целия. И като заговорихме за тъмнина и мрак, но този път вече като усещане, то те превзеха “Арена Армеец” по време на “Welcome to the Machine”. Песента се превърна в една от най-силните композиции за вечерта, а с изпълнението си тук, 74-годишния Waters показа, че още го бива когато е на сцената. И то доста.

След като Машината се опита да ни унищожи, настъпи моментът, в който чухме и три песни от новата студийна творба на Roger “Is This the Life We Really Want”. Очаквано, те се характеризираха с типичните за музиканта хапливи текстове и познати като структура мелодии, които ни напомнят за някои моменти от дискографията на PINK FLOYD. “Ако аз бях Господ, щях да се справя доста по-добре.” (“Deja vu”) – вярно или не е без значение, но кой друг, ако не Roger Waters, би се осмелил да каже нещо подобно? И ако “The Last Refugee” не е нещо кой знае какво на фона на възможностите на създателя си, то “Picture That” си е истинско Waters-попадение.

Това бе и първата песен за вечерта, с подчертано социално-политическа и антивоенна насоченост. В края ѝ чухме познатият ни до болка бял шум, който се получава когато сменяме станциите на радиото, и миг по-късно цялата зала припява на Roger Waters: “How I wish, how I wish you were here!”. Финалът на първата част на концерта бе запазен за композиции от “The Wall”. И тук, както и през 2013-а на стадион “Васил Левски”, български деца се качиха на сцената и заедно с Waters изпяха рефрена, превърнал се с времето във визитна картичка на PINK FLOYD и в частност на Roger Waters: We don’t need no education / We don’t need no thought control / No dark sarcasm in the classroom / Teachers leave the kids alone. След края на “Another Brick in the Wall” музикантите слязоха от сцената за кратка почивка, в която зрителите се опитаха да осмислят на какво са станали свидетели в последния един час, без да предполагат, че най-доброто тепърва предстои.

Началото на втората част на концерта можем да определим като изпълнена мечта за всеки един FLOYD-маниак. “Animals” е музикален шедьовър от първата до последната нота и по този въпрос спорове едва ли може да има. Едва ли е имало някога и български фен на PINK FLOYD, който да е предполагал, че ще доживее ден, в който Roger Waters ще му дойде на крака в София и ще му изпълни голяма част от този великолепен албум. Е, случи се. И то как! Пред очите ни изниква вече споменатата “Battersea Power Station”. Разпростряла се е по дължината на залата – от сцената, та чак до другия й край. Четирите й комина бълват дим в “Арена Армеец” (да, летящото прасе също беше там, между два от тях), докато върху зрителите се стоварва 20-минутната музикална вакханлия “Dogs”. Всичко това наживо изглежда някак абсолютно нереално.

Фасадата на електроцентралата служи и за втори, гигантски екран, на който освен случващото се на сцената, се прожектират визии и послания, които Waters държи да видим. Наясно сме, че “Animals” е албумът на PINK FLOYD с вероятно най-много социално-политически нюанси от дискографията на групата. Roger, разбира се, не ни ги спестява. Особено в “Pigs (Three Different Ones)”, където си проличаха “любовта” и “уважението”, които Waters изпитва към Доналд Тръмп. Видяхме няколко трансформации на американския президент. Той беше прасе, бебе, носеше маска на Ку-Клукс-Клан, отправяше нацистки поздрав и какво ли още не. Прочетохме и някои от най-силните му изказвания. Ето част от тях:

Моят коефициент на интелигентност е един от най-високите и вие го знаете. Затова не се смятайте за прекалено глупави или несигурни – вината не е ваша.; Аз не съм балък. Дори целия свят да се срине, няма да загубя и пени.; В Ню Йорк не спира да вали сняг и е ужасно студено. Имаме нужда от Глобално затопляне.; Истината е, че никога не можеш да бъдеш прекалено алчен.

След всичко това надписът “Тръмп е свиня” (на кирилица) едва ли е изненадал някого в залата. Естествено, Waters не се спря дотук, а продължи с критиките си, но този път не само към “приятеля” си Доналд, а към целия политически елит в света. Ние пък отново полетяхме към Луната с една от най-известните композиции на FLOYD“Money”. Тук, както и в “Us and Them”, публиката се наслади на изящните мелодии, които Ian Ritchie извая със саксофона си. “Smell the Roses” беше последното намигване на Roger към “Is This the Life We Really Want”, а след нея концертът се насочи към, меко казано, грандиозния си финал. От високоговорителите звучат “Brain Damage” и “Eclipse”, пред сцената изниква огромна пирамида, а сноповете светлина, които преминават през нея, се превръщат в разноцветна дъга.

Пред очите ни оживя най-известната обложка на албум, която човечеството познава (е, може би за първото място в тази класация конкуренция ѝ прави единствено снимката от корицата на албума “Abbey Road” на THE BEATLES). Гледката е… Ами, не е от тази планета. За капак на всичко Waters реши да довърши всичко живо в залата, което все още имаше някакви останали сили, с “Mother” (трябва ли да имаме доверие в правителството? – “В никакъв случай!”, също изписано на кирилица) и, без абсолютно никакви изненади, “Comfortably Numb” (отново безпогрешен Kilminster). Брилянтен спектакъл от първата, до последната минута, който ще бъде помнен дълги години от българските фенове на PINK FLOYD, имали удоволствието да се докоснат наживо до изкуството на един музикален гений.

Ако нещо в “Арена Армеец” тази вечер липсваше, то това определено беше изключителната композиция “Shine On You Crazy Diamond”. Ами, нека си я пожелаем за едно бъдещо, трето гостуване, на Roger Waters у нас. Както се казва, три пъти за щастие. Въпреки че в България нещата, свързани с PINK FLOYD и нейните членове, са май от дълги години с главата надолу. По време на управлението на БКП, хората със свободно мислене, които слушаха музиката на FLOYD, бяха преследвани, някои от тях бити, а други вкарвани в арестите на тогавашната Народна милиция. За сметка на това обаче, именно заместник-председателят на БКП-наследницата придружи Roger Waters до гроба на майор Томпсън през 2013-а.

Музиката на FLOYD в България се слуша преди всичко от интелигентни хора, които носят рока в душите и сърцата си. За сметка на това обаче, не къде да е другаде, а в едно чалга предаване, в което просташкото поведение изобилства, подариха на Nick Mason “Москвич”. Зелен! Дванайсетак! Предвид повсеместната деградация случваща се у нас, ако случайно някой ден в България дойде и David Gilmour, то той пък вероятно ще бъде заведен в някоя китна, селска чалготека, където пошла сервитьорка ще му поднесе два пакета бели салфетки. Ей така, да си ги хвърля човекът. Не бихте се изненадали, нали? Борбата с войнстващата простащина по нашите географски ширини май отдавна е загубена. За сметка на това обаче, срещу нея има безотказно лекарство, което винаги ще ни помага да държим тази съвременна чума далеч от нас. Антидотът на простотията е музиката на PINK FLOYD:

ето и пълен сетлист от концерта на Roger Waters :

Част 1:
— Intro: Speak to Me
01. Brеаth (PINK FLOYD song)
02. One оf These Days (PINK FLOYD song)
03. Time (PINK FLOYD song)
04. Breathe (Reprise) (PINK FLOYD song)
05. The Grеat Gig in the Sky (PINK FLOYD song)
06. Welcome to the Machine (PINK FLOYD song)
07. Dеjа vu
08. The Last Refugee
09. Picture That
10. Wish You Were Here (PINK FLOYD song)
11. The Happiest Days of Our Lives (PINK FLOYD song)
12. Another Brick in the Wall – part 2 (PINK FLOYD song)
13. Another Brick in the Wаll – part 3 (PINK FLOYD song)

Част 2:
14. Dogs (PINK FLOYD song)
15. Pigs (Three Different Ones) (PINK FLOYD song)
16. Money (PINK FLOYD song)
17. Us and Them (PINK FLOYD song)
18. Smell the Rosеs
19. Brain Damage (PINK FLOYD song)
20. Eclipse (PINK FLOYD song)

Бис:
21. Mоther (PINK FLOYD song)
22. Comfortаblу Numb (PINK FLOYD song)

Подобни събития

Leave a Comment