На 8 декември Арена “8888” се превърна в място, където концертните правила бяха отменени, а границите на сценичното представление подложени на взривна преоценка. Тил Линдеман не просто изнесе концерт; той постави ритуал, в който публика и артисти бяха еднакво участници, свидетели и жертви на собствената му шантава, провокативна вселена.
Още преди началото залата беше кипящ котел от очакване. Въздухът се усещаше тежък от пиротехнически миризми, а прожекторите кръжаха из публиката като хищни птици, търсещи плячка. Хората на първите редове бяха с ясно изписаната увереност, че няма да си тръгнат в състоянието, в което са дошли.
Малко след 21:15 ч. Тил излезе на сцената и даде началото на едно различно шоу, което човек трудно би могъл да забрави. Тил беше водачът на цирк, който кипеше от хаос и безредици.
Източник: GettyImages
Скандалните графични изображения на вагини и други непристойни кадри са само малка част от общата картина на всеки негов откачен спектакъл, така че не би трябвало да са изненадали никой от феновете му в София.
Добре знаем, че с Тил всичко е позволено и бяхме любопитни да видим до къде е готов да стигне този път. Тил Линдеман представи около 18 18+ парчета, които включваха “Fat”, “BLUT”, “Und die Engel singen”. “Allesfresser”, “Golden Shower”, “Prostitution”, “Platz Einz” и др, но три са моментите, които трайно се запечатиха в моето съзнание и вероятно на всеки фен, присъствал на концерта.
Кръщението с шампанско
Когато зазвучаха първите удари на “Blut”, всички очаквахме от сцената да бъдат разпръскани струи ледено студена вода, защото често именно така се случва. Този път обаче Тил Линдеман беше решил да замени водата с шампанско, за да си тръгнат феновете му не просто мокри, а лепкави и ухаещи на алкохол.
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
В първите редове хората инстинктивно се свиха, но после бързо се предадоха – смехът, вълнението и чистото освобождение превърнаха намокрянето в част от ритуала. Всички обаче крещяха бясно, жадни за още откачен пърформанс, който тепърва предстои.
Сладкият хаос, който мирише на крем и анархия
Следващият удар дойде внезапно и… меко. В един момент сцената излетяха цели торти – не пластмасови, не декорации, а кремави, хлъзгави торти. Те се разбиха по лицата, дрехите и косите на всеки, който имаше “късмет” да стои отпред.
Източник: GettyImages
Публиката реагираше с такова ликуване, сякаш е част от индъстриал версия на La Tomatina. Само, че със захар и абсурд. Хората, намазани от глава до пети, се смееха като деца. Сладостта се смесваше със светлина, шум и тежки барабани, напомняйки, че при Тил сцената е бойно поле, в което няма невинни.
“Fish On”: когато концертът се превърна в риболовен кораб
Ако някой си е мислел, че тортите са кулминацията на хаоса, “Fish On” го опроверга мигновено. Истински риби – хвърляни на ръка, прелитаха над тълпата. Пищящи фенове се опитваха да ги хванат или избегнат. А усещането беше като да гледаш норвежки метал фестивал, смесен с експериментално театро и рибарски пазар. Купонът бе абсолютен, а хората по огражданията бяха… най-ударени (буквално и преносно).
Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
18+ елементите: Линдеман никога не лъже за намеренията си
Всеки, който познава соловия проект на Тил Линдеман, знае, че сцената при него е място, където мрачният хумор, еротиката и абсурдът съжителстват съвсем естествено.
Екзотичните танцьорки, садо мазо костюмите на бенда, театрализираната телесност, скандалните клипове на вагини. Секс сцени и повръщане, откачените предмети, като тампони, латексови секс елементи и други са нещо съвсем в реда на нещата и неизменна част от програмата.
Чрез текстовете си и сценичното си поведение, Линдеман изследва теми като секс, насилие, политика, смърт и психични състояния. Целта е да шокира, да предизвика размисъл и да извади публиката от зоната ѝ на комфорт.
Източник: GettyImages
За финал ще кажем, че това не е концерт за хора със слаби сърца и такива, които не са широко скроени. Това е спектакъл за тези, които разбират провокацията като изкуство, а шокът – като част от преживяването. Да беше странно, откачено и много различно от всичко, което съм виждала до момента. Да, тръгнах си, долавяйки аромат на шампанско, торта и риба в едно, но ако ме попитат дали си струваше, без да се замисля бих отговорил: “Да, определено.”
