07.10.2017 над 10 000 души на концерта на ФСБ

ФСБ
На 7 октомври публиката чу неостаряващите и любими на поколения българи класики на ФСБ .  – “След десет години”, “Високо”, “Няма как”, “Не така”, “Обичам те до тук” и много други незабравими композиции. На сцената излязоха настоящите членове на култовата група. – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, както и специално завърналият се от Германия за концерта Александър Бахаров.

В световния шоубизнес има една изпитана формула за дълголетие. Тя не само увеличава броя на феновете ти лавинообразно. Но гарантира и чисто човешкото ти самосъхранение в месомелачката на индустрията. Перифразирана в поговорка, тази формула би звучала така. „Колкото по-чудовищен талант и безпощаден е перфекционизма, толкова по-обран, рационален и учудващо нормален като поведение е артиста“. Такива са Де Ниро, Енио Мориконе и Боно от U2. Локалният им аналог по стойност и калибър сред групите у нас са ФСБ. – Единствената формация, чиито хитове не се вписваха в клишето. „Оборотни за бригади и дрънкане с кухарки край лагерния огън“ още по времето на соца. Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков винаги са композирали на борда на

музикална машина на времето,

чиито курс е бил завръщане в бъдещето.

Прогресив рок космоса им вкара в почти филмово преживяване над 10 000 души в „Арена Армеец“ . По пръскащите се по шевовете трибуни се виждаха както цели орди от баби. Готови да извадят куката си за плетене, ако някой развали с истеричен писък магията в интрото на „Не така“. Така и хипстъри, обезоръжаващо секси мацки под 30 и деца. Три поколения фенове и нито един случайно попаднал точно в „Арена Армеец“ в тази смразяващо дъждовна вечер. Всички бяха там, за да потвърдят със светещите дисплеи на телефоните си, аплаузи и дерящи се гърла митичния статут на една група, чиито иновативен звук и поезия дават повод за национална гордост вече 40 години.

ФСБ

Накратко, концертът за юбилея на ФСБ бе като тричасов национален празник. Разкошна сцена на две нива събра ядрото на групата. С Николай Копринков (китара), Ивайло Звездомиров (бас), и наследниците на Румен и Косьо. – Бодрата смяна барабанисти Стефан Цеков, Румен Бояджиев-младши и Борислав Бояджиев-Борче. Стилно, перфектно режисирано осветление допълваше атмосферата на всяка песен. То разгръщаше още повече  картините в звуци, които Румен и Косьо рисуваха с гласовете си. Тук е момента да кажем, че като вокална симбиоза двамата са като ин и ян. Абсолютно безкомпромисни като класа и живец на въздействие върху слуха. Това, което направи вечерта още по-специална, бяха искрените благодарности за любовта народна, която държи ФСБ не просто на повърхността, а на гребена на вълната толкова години. В дискретните вертолети с ръце, които Румен правеше над извънземния си инструмент, в блажено затворените му очи,

 в монашеската концентрация на Косьо и

в джедайския размах на свирене на Иван

 прозираше чиста проба удоволствие от това, което се случва на сцената. ФСБ бяха там, за да отдадат респект на публиката си, но и да се забавляват на 100 %, и това си личеше с просто око и ухо.

последния албум на ФСБ

Групата изсвири три песни от последния си албум „ФСБ.“, както и култови парчета като „Беше ли красива ти“, „Защо ме обичаш“, „Иде вятър“ и „Протегнах две ръце да те прегърна“. Един от създателите на групата Александър Бахаров, който долетя  от Германия специално за юбилея. Той се включи в няколко композиции, сред които и „Пак ще се прегърнем“. „Високо“ групата остави за бис, който изправи цялата зала на крака и точно в този момент лично моето усещане бе, че звучи нещо като национален химн. След кратка пауза музикантите се завърнаха на сцената и за епичната „След десет години“, която не остави много сухи очи сред публиката. Велик концерт. Който е бил, той ще разказва легендата. Който е пропуснал – съчувствам му, защото цялата магия остана между стените на залата и шоуто не бе заснето от телевизия.

Подобни събития

Leave a Comment